Лека нощ – Пърси Бис Шели
Ти "лека нощ" ми каза, мила,но лека ли ще е нощта?Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя!Макар душата ти любящада чака края на нощта,ти с "лека нощ" не ме изпращай, защото ще е тежка тя!Блазе на тез, които знаят,че двама ще са през нощта!Те "лека нощ" не си желаят, но винаги е →
Не сме народ – Петко Славейков
Не сме народ, не сме народ, а мърша,хора, дето нищо не щат да вършат.Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!"Аз не зная!" "Аз не мога!" - общ е глас.И не знаем, не можеме - не щемеда работим за себе си със време;само знаем и можеме, и щемеедин други злобно да се ядеме...Помежду си - лихи, буйни, топорни,пред други сме тихи, →
Хайнрих Хайне – Не ме обичаш ти
Не ме обичаш ти, личи,но туй не ме терзае-щом видя твоите очи,лицето ми сияе.Du liebst mich nicht, du liebst mich nicht,Das kümmert mich gar wenig;Schau ich dir nur ins Angesicht,So bin ich froh wie 'n König.Че ти ме мразиш с дива страстлицето те издава,но дай да те целуна аз,скръбта си да удавя.Du hassest, hassest mich sogar,So spricht dein rotes Mündchen;Reich →
Две тела – Октавио Пас
Щом се срещнат две тела,често са като вълнитев океана на нощта.Щом се срещнат две тела,често са подобно корени,здраво сраснати в нощта.Ала често две тела-туй са две скали студени,и пустиня е нощта.Ала често две тела-туй са два студени ножа,техен блясък е нощта.И най-сетне две тела-падащи звезди са тев опустялото небе.
Евгени Онегин /откъс/ – А.С. Пушкин
Летяха дни; дойде промяна:лъх южен въздуха съгря…Онегин пак поет не стана,не се побърка, не умря.И пролет с призив животворенго буди в къта му затворен,където презимува тойкато мармот в сънлив покой;излиза в утрен час и празен,в шейна покрай Нева лети;изсеченият лед блестина слънцето; нечист, разгазен,топи се уличният сняг.Къде се носи в своя бяг?Къде ли днес ще се отбива?Отгатнахте: при нея пак →
Евгени Онегин /откъс/ – А.С. Пушкин
Писмото на Онегин до Татяна„Предвиждам: ще ви оскърбитова печално обяснение.Ще блесне гордост и презрениевъв погледа ви може би.Що искам? И с какви ли целиразкривам си душата вам?На зло веселие не ще лиаз повод с туй писмо да дам?Съзрял у вас през дните прежнив случайна среща чувства нежни,да им повярвам не посмях:по мил свой навик да се влюбяи свободата да изгубя →
Евгени Онегин /откъс/ – А.С. Пушкин
Писмото на Татяна до ОнегинАз пиша Ви - какво да кажаот туй повеч във този час?С презрение да ме накажена Вашта воля давам власт.Но ако капка жалост дажепоражда участта ми зла,не ме оставяйте сега!Да си мълча аз бях решилаи, вярвайте ми, своя срампред Вас не щях аз да издам,надежда бе ли ме крепилана седем дни веднъж дорида зървам Вашите очи,да →
The Raven – Edgar Allan Poe
Once upon a midnight dreary, while I pondered weak and weary, Over many a quaint and curious volume of forgotten lore, While I nodded, nearly napping, suddenly there came a tapping, As of some one gently rapping, rapping at my chamber door. `'Tis some visitor,' I muttered, `tapping at my chamber door - Only this, and nothing more.' →