След като прочетох и понещо от Уикипедията, разбра се че това си е бая сложно цвете, което наистина не съдържа хлорофил (както майка ми каза ), и не живее от фотосинтеза, а е паразитно. Свързва се в симбиоза а определени вид губи, които растат по дърветата и така си набавя нужните му вещества.
for English , please press here
Това, което ми хареса и накра да напиша втора статия са разновидностите в цвета; ето и снимки
Реших да си направя дневник за филмите, които гледам, за да не взема да повторя някой.. и най-малкото като ме запитат хората да има какво да им препоръчам. Та седнах да попълня някои от последните филми, които съм гледала и се натъкнах на актьора и музикант – Ривър Фенкис, който беше причината да гледам неговия филм:) А филмът е небезивестния Stand By Me. Именно на клипа към песента от този филм си харесах едно от момчетата и реших, че някой ден ще го гледам.. .и така и стана, само че много години след това:)
Та сядам днес и пиша, когато стигнах до дадения актор и реших да видя как изглежда сега, в какви филми играе … тогава видях, че последният му филм е заснет 1993. Викам си, или е умрял или нещо не му е харесало да е актьор.. ии О, ужас! наистина беше умрял и то на 23! Доста ми стана странно, затова реших да му посветя една статия.
Преди много години ми беше даден този прякор ии до днес си се подвизавам насам-натам с него… Стрaнното е, че и преди бях търсила, дали наистина съществува такова нещо, а ето че чак вчера, го видях… и ми хареса! Затова го споделям с вас.., а ако някой ми намери, ще се радвам ако ми каже къде;)
Маny years ago I was called ghostflower and even now I use this nickname here and there… It’s strange cause even though I searched for it, I found it really exists just now… and it’s fantastic! So I’m sharing it with you.. and if someone knows where I can find one.. please, let me know:)
Най накрая се стигна до там, че и аз да гледм този филм… може да започва млко мудно, и човек като не знае накъде ще тръгне, държи те в едно постоянно очакване:) Може би по някое време се чувства едно проточване на нещата, но края е чудесен, дето се вика по-добър просто нямаше как да го нагласят:) И това оставя в теб едно щастие и забравяш за това, което не си харесал:) хаха даже решаваш да преведеш субтитрите и да накраш вашите да го гледат :)))
Все пак 🙂 Филмът е Финландски, от 2003г., препоръчан ми от моят познат Анти Пеуракоски(,за което много му благодаря). Режисьор е Алекси Мякела ( може и да не се произнася точно така..), сценарист- Пекка Лехтосаари , а историяа е разказана от Анси Миитинен. Главните роли са изпулнявани съответно: Петер Францен – Ото, Нико Саарела – Матти, Лаури Нурксе – Илка и Яспер Пеконен -Ееро.
Филмът има също така 7 номинации и 5 награди от различни конкурси : за най-добри актьори, за най-добър режисьор и други неща, които не разбирам какви са 🙂
Тези дни осъзнах, че всъщност никога не съм знаела в каква насока рисува Салвадор Дали. Реших да разровя из нета.. оказа се, че съм знаела;) хаха та кой не е виждал картината с разлятите часовници:)
Както и да е, бях приятно изненадана и от другите му творби, за това ви представям тези, които ми направиха най-силно впечатление.
