За единствен мач на втория ден беше отреден сблъсъкът между Ирландия и Уелс. Ирландците имаха да си връщат не само за Световното в Нова Зеландия, но и за мачът от миналогодишното издание на 6те Нации.
Мачът започна в обичайния темп на сблъсък м/у двете нации, Уелс указваха повече натиск, но ирландците въпреки всичко не ги допуснаха до своята трай линия. Ирландия откриха резултата още в 4тата минута с наказание изпълнено от Сакстон, а десет минути по-късно Уелс успяха да се промъкнат и да отбележат трай. Прийстланд пропусна кънвържъна и така Уелс поведоха в 5:3. Още няколко наказателни удара бяха отредени за Уелс, но Прийстланд продължи с пропуските и разликата се запази до 38мата минута, когато Бест се разписа за Уелс с един наистина чудесно изигран трай. Сакстон добави и кънвържъна и двата отбора напуснаха терена за почивка с резултат 10-5 за Ирландия.

Играта се раздвижи още повече след началото на второто полувреме, Още в 3тата минута Сакстон увеличи преднината на Ирландия, като отигра пенълти, а 10 минути по-късно Халфпени замени Прийсленд и също добави три точки към актива на Уелс след попадение на наказателен. 53тата минута Уелс успяха да добавят още един трай, отново дело на Дейвис, Халфпени добави и кънвържъна и така Улес отново излязоха а чело с 16-13. Ирландия игра изключително активно второто полувреме и резултатите валяха един след друг, 60тата минута Сакстон изравни с пенълти, а малко по-късно Дейвис беше изгонен за 10 минути с жълт картон след опасен такъл. Останали само с 14 души Уелс се оказаха по-уязвими и след няколко щурма Ирландия успя да си проправи път през защитата по-възможно най-добре замисления начин и Тони Боу се разписа с трай. Когато си мислеха, че всичко е решено 3 минути преди края Уелс успяха за 3ти път да пробият защитата на Ирландия и да отбележат, с което оставаха само 1 точка зад Ирландия. Беше ясно, че и двата отбора играят за пенълти. За Ирландия Ронан О’Гара смени Сакстон и играта продължи в уелското поле. в минутата от продължението по време на Уелска атака, Ферис извърши опасен такъл и беше изгонен с жълт картон, а за Уелс беше отредено и наказание, което Хлафпени успя да превърне в победа на Уелс с/у Ирландия 23-21.
С това Ирландия бяха принудени за пореден път да отложат реванша, можем само да се надяваме, че когато времето дойде, победата ще е по-сладка от всякога.

Ех… какво стана, как се случи и аз не разбрах.. ама видях и аз свят тая година! И то не кой да е, а Холандския 🙂 И ако една приятелка беше озаглавила албумът си от Париж – до Париж за едно да, аз мога да озаглавя моя до Холандия за една целувка:) дълго желана целувка:) ама нали чакането само прави нещата по-хубави, по-сладки:) та не се оплаквам!

Какво да кажа за Холандия? или това което видях от нея, а за 4 дни не беше особено много. Хората живеят в стереотипи. Това първоначално създава добро впечатление, защото всичко е подредено и що-годе чисто, но в един момент се замисляш – добре де, ами ако довечера си сбъркам къщата, защото е като на всички останали от улицата? И това малко те побърква и се чудиш дали би могъл да издържиш на такова място. Това особено много си личеше в малкото градче, в което нощувах – Бреда. Всички къщи са а максимум три етажа. отпред имат малка градинка, колкото да сложиш едно гномче и да посъдиш дръвче и храст и – да – повечето къщи имаха точно тези неща отпред. Всеки преден прозорец е тип френски с перденце или щори и разни наредени декорации, от тук от там те гледа коте или куче. Особено в неделя целият град е замрял. На улицата едва се виждат хора. Мината само по някое и друго колело или кола. Но все пак се замисляш – значи хората така са си уредили живота, че в неделя наистина няма какво да правят и могат да правят каквото си пожелаят, а за тях почивката явно е да си седят в къщи със семействата. Малко странно беше, че имаше увеселителен парк, в който почти нямаше жива душа:/
Хага… е достоен град за административна столица 🙂 пълно със стари сгради точно по мой вкус. Животът кипи и хората не се отличават много от тези, които вървят по Софийските улици, е сигурно са по-възпитани:) Хага наистина ми хареса и неми се стори толкова крийпи.. абе един негър препика една улица.. ама на тях сигурно им е позволено, знам ли.
А Амстердам? Ами културният живот сигурно е уреден много добре:) хах, но нямахме възможност да обиколим всички музеи, които ни се искаше. Поне разбрах, че си е истински майсторлък да караш холандски колела… и то в град като Амстердам. Бях многократно обсвирквана от други колоездачи и на два пъти да ме блъснат коли;) хах! Самият град също е много красив с много хубава, макар и странна архитектура. Но Следобед по улиците настава пълен ад. Носят се тълпи от пияни и по-скоро напушени зомбита. Може би нямаше да се отвратя толкова, ако един не ни се беше лепнал безотказно. В крайна сметка го преживях де.. и мацките на червените фенери не струват :Р хаха 🙂

Цялото ходене в Холандия беше една магия, която все още не съм изцяло сигурна дали наистина се случи.. в повечето време ми се струваше, че просто съм отишла на гости за уикенда и ще се върна пак следващият. Сега не мога да не се усмихна като се замисля за прекараното време там. Как всичко е направено така, че на теб да ти е удобно. Нищо, че точно колелата, дето ги ползват толкова много са гадни:Р Въпреки всичко, което може и да е прозвучало негативно, аз съм очарована и няма търпение да се завърна там, не само заради целувката!

За четвърти пореден път направихме възстановка на битката при Варна. С Всяка изминала година се развиваме, тази дори си имахме еничари. Участие взеха хора от сдружение „Сила“ и „18-ти Етърски пехотен на НВ полк“. Имахме и сърби за първият ден 🙂 които изглеждаха свестни момчета и се надяваме догодина да са повече и да се включат в боя 🙂 Различното беше и че направихме събитието в два дни. На първия представихме военен лагер, на който хората можеха да видят различни брони и оръжия от времето на битката, както да се запознаят с различни видове средновековни храни и да погледат фехтовка от периода. На вторият ден се състоя последният етап от битката между Владислав Варненчик и Мурад II.
Няма какво да съм официална:) имаше средна посещаемост от народа и много голяма част от хората( поне първият ден) не знаеха, че има такова нещо.. даже ни питаха дали не правим някакви цигански катун…

Въпреки, че имаше доста организаторски проблеми от вън, мисля, че не се разбра и хората ни харесаха. В деня на самата битка се събра бая народ.. въпреки това обаче, пари почти не събрахме… Все пак да не се изхвърлям – в България сме 🙂
Моето момче блесна в шайни армър и аз съм доволна:) даже и аз самата блеснах в последният момент:) доведоха ми и бойно куче да гушкам и накрая на битката даже убих един турчин! Какво повече може да желае един прост войник от армията на Владислав?
Догодина – повече!

Снимките са на Веселин Горбачов, за които много му благодаря!