Svartsot – a сега накъде?!
Ужасна новина наруши кроткото ми учене и по-точно – раздялата на една от любимите ми групи – Svartsot! То, не че се разделят, но просто 4ма души напускат, а по-рано още един е напуснал.. т.е. в групата остава само един – Кристофер Фредериксен ( водещи китари). та смятам да постна тук (или по-скоро преведа) изявлението на 4мата (Клаус Гнудцман, Майкъл Лундгуист, Нийлс Тьогерсен и Мартин Брандт)
„С прискърбие съобщаваме, че поради различни мнение, за това как да раководим групата и как трябва да звучи нашата музика, решихме да напуснем Свартсот.
Със сигурност много ще ни липсвате, вие, които ни подкрепяхте на всичките ни изяви и слушахте нашите песни.
Вичко това беше едно голямо приключение, и кой знае може би пак ще се видим на сцената , но с други групи.
Ако искате да се свържете с някой от нас, просто пишете.„
Mайкъл: lundquist@musician.org
Нийлс: gudgaffa@hotmail.com
Mартин: faderoktopus@gmail.com
Клаус: claus-gnudtzmann@hotmail.com
6 – Числото на щастието?!
Е явно има някаква нова мода сред блогърите, която, както можете сами да видите не следя…
Та беше ми казано( от zaveqna) да изброя 6 неща, заради които съм щастлива, и понеже тъкмо се връщам от унито мога да кажа със сигурност:
1 Факта, че дават заверки през цялата сесия и мога да отида на изпит без заверена книжка.
2 Животните, които имам – радват ме с всяко свое израстване и развитие
3 Самостоятелният ми живот… вече няма кои да ми казва кога да си лягам и какво да правя… вярно е, че пак си имам символичен тиран (*смиг*), но това може да се преодолее, защото той понякога е на моя страна;)
4 Е любовта да… всеки път като си видя момчето и грейвам
5 Да може да се каже, че съм щастлива, когато почистя и подредя и седна на едно друго място:) хаха а и ако мога да включа- когато изкарам добра оценка по предмет, за който дълго съм се готвила и е създал у мен интерес
6 и на последно, но не по важност- радва ме когато гледам спорт (или самата аз участвам) и състезателят/отборът , който подкрепям, спечели 🙂
Таа май трябва да го давам това нещо и на други хора… аз обаче не познавам толкова блогъри тъй, че ще има повече произволни:)
http://chernokril.blogspot.com/
http://bluefemaledragon.blog.bg/
http://www.mybloglog.com/buzz/community/ivostankov/
a рандъм блоговете по-късно ще постна, че сега яко трябва да уча за изпит:))
Анимал Планет с предложение за дарения
„Сърфирайки“ из нета тази вечер се натъкнах на сайта на анимал планет, където можах да се запозная с новия им фонд за набиране на средства за застрашените животни. Най-хубавото в цялата работа е, че от вас не се иска да давате никакви пари, а само да гласувате за едно от любимите си животни. Анимал Планет ще заплати всеки ваш глас с 1$, а вие можете да гласувате всеки ден:)
Друга добра идея на телевизията е символичното осиновяване, чрез което всеки сам дарява пари за даден вид ( в зависимост от това, кое животно е избрал да осинови). Сумите варират от 25$ до 100$ , като в замяна гордия осиновител получава сертификат за животното, заедно с негова снимка, а аз по-големите суми и подаръче – плюшена играчка!
Животните очакват вашата подкрепа! За повече информация посетете сайтовете:
http://animal.discovery.com/tv/wild-100/poll/poll.html – гласуване за животно
http://www.worldwildlife.org/ogc/index.cfm?sc=AWY0904WC912&CFID=24296258&CFTOKEN=37aa3d86d1e6d556-D0A8A14E-B9AF-616F-57D5D09B826D43AF – за оиновяване на живоно
Поезия
Ревю на новата тема в блога
I saw thee weep – the big bright tear
Came o’er that eye of blue;
And then methought it did appear
A violet dropping dew:
I see thee smile – the sapphire’s blaze
Beside thee ceased to shine;
It could not match the living rays
That filled that glance of thine.
As clouds from yonder sun receive
A deep and mellow dye,
Which scarce the shade of coming eve
Can banish from the sky,
Those smiles unto the moodiest mind
Their own pure joy impart;
Their sunshine leaves a glow behind
That lightens o’er the heart.
Lord Geoge Gordon Byron – I Saw Thee Weep
Dark Angel Bird
Through the night… All night long…
A tragic croaking can be heard…
The voice of an angel keeps calling…
An angel with a bleeding soul is falling…
Dark angel of melancholy
I am a cold tear of misanthropy
Dark angel of suffering
I’m an angstfull whining
You rant poems of pain
In a bitting elegy
Deep red is the color
Of your boundless agony
Dark angel of melancholy
I am a cold tear of misanthropy
Dark angel of suffering
I’m an angstfull whining
An angstfull… An angstfull whinning…
Dark angel bird…
The sadness in your chant
Is my own grief
A mournful melt of tears
Which arises as nightfalls
In your eyes…
I behold the eyes of a soul
A soul with a bleeding heart
And nobody’s love
My existence depends on yours,
My… My soul is as yours,
For… For you I cry
In the cold bare night
Take me beyond infinity
In your moonlight wings
I want to cry out a last scream
I want to fall asleep and dream
I am… I am the Dark Angel Bird…
A poet of tragedies…
I am the Dark Angel Bird…
I am the Dark Angel Bird…
I am the Dark Angel Bird…
Scratch with your deadly claws
Pounce well on, on my chest
Burial ground for autumnal invocations
Sanctuary for a broken love
Selfless I call for you
My soul bleeds for yours,
For you I die…
For you I die…
In the cold…
In the cold…
In the cold bare night
In the cold bare night… In the cold bare night…
Алберт Кабестани
Не знам много мн за тоя човек, освен че наскоро е станал баща, а самия негов баща му е нещо като треньор..или поне участва в отбора му…наскоро като хващам състезания от рода, дето даже и не ги знам как се казват, общо взето се състезават все той, Тони Боу и Адам Рага. Последния път, обаче като гледах състезанието той беше на първо място та реших да постна нещо за него и без това не пиша вече почи нищо тук:) Та всичкта информация възлиза на това, че е на 26 години и е от испния и знае доста добър английски, за разлика от Рага, който така говори английски, че си мислих, че говори на испански:)
The I.T. Crowd
the IT Crowd
The Boss
Eee, towa e edno izkliuchitelno serialche, po koeto me zaribi sestra mi towa lqto. Za jalost polovin godina po-kysno vse oshte ne sa izlezli poveche ot 6 serii i veche se chudq dali shte izlqzat nqkoga dr-te serii..a estestveno kakto mojete da se dosetite poslednata seriq zavyrshva s „to be continiued…“ ami..ne ni ostava nishto dr osven da se nadqvame naistina da prodylji:P
taa kakva e fabulata..stava vypros za otdela po podryjkata na kompiutri v edna kompaniq..shfyt esestveno e lud i nikoi v kompaniqta ne razbira i bykel ot kompiutri..aa dolu v mrachnoto maze rabotqt 2 ludi kompiutrqgi i tqhnata novonaznachena shefka, koqto syshto nishto ne razbira ot kompiutri…obshto vzeto…pyrvoklasen angliiski humor pridrujen ot nezamenimiqt angliiski akcent..kakvo poveche moje da iska chovek?
(izvinqvam se za latinicata)
Спорт
Българинът Величко Чолаков спечели бронзов медал в категория + 105 кг на европейското първенство по вдигане на тежести, което се провежда във Владиславово, Полша.
Отличието се очакваше от Чолаков, който е бронзов медалист от олимпийските игри в Атина, но оттогава няма отличие от голямо състезание.
Златото е за Викторс Счербатис от Латвия, втори е арменецът Ашод Данелян.
В изхвърлянето Чолаков почна уверено от 192 кг, като основните му съперници бяха арменецът Данелян и европейският шампион от София Счербатис. И двамата не успяха на 193 кг, но след това ги преодоляха. Роман Мешариков от Русия вдигна 197 кг в трети опит. От най-сериозна тежест започна украинецът Артьом Удашин, който вдигна 198 кг.
Величко също атакува успешно тази тежест от втори опит и остана с нея, защото не успя да се справи с 200 кг. Тази щанга обаче беше по силите на Счербатис и Данелян.
Преди изтласкването вече беше ясно, че медалите ще се решат в борбата между Данелян, Счербатис и Чолаков.
Роман Мешариков направи „нула“ на 231 кг и отпадна от състезанието. Удашин пък получи контузия при неуспешния си първи опит на 235 кг и също отпадна.
Величко вдигна 230 кг и след това задържа над главата си и 236 кг. Счербатис започна добре от 237 кг, на тази тежест излезе и представителят на домакините Павел Найдек, който след това отиде на 243 кг и си спечели сребърния медал в движението. Много силно тласка и украинецът Колоколцев, който е трети в движението с 238 кг.
На тази щанга Чолаков се провали в третия си опит, но двубоят от 434 кг се оказа достатъчен за бронза. С най-добър резултат е Счербатис, който с втори опит от 245 кг си осигури златото и излезе за публиката на 255 кг, но не успя.
Данелян от Армения направи слабо изтласкване и остана с 236 кг, но въпреки това взе среброто в двубоя.
Последната категория от програмата е до 105 кг. Организаторите нарочно я оставиха за закриването на състезанието, тъй като в нея има двама поляци.
Сказания за Чък Норис
Великата Китайска Стена е била построена за защита от Чък Норис, но така и не могла да изпълни целта си.
Ако попитате Чък Норис „Колко е часът ?“, той винаги отговаря „Още две секунди“. След като го попитате „Две секунди до какво ?“, той ще ви ритне със завъртане в лицето.
Няма никаква теория за еволюцията – просто списък на съществата, които Чък Норис е пощадил
Чък Норис е единствения човек, който е победил стена на тенис.
Когато Чък Норис изпраща данъчна декларация, той изпраща празни бланки и прилага към тях своя фотография, присвит е готов за нападения. На Чък Норис никога не се е налагало да плаща данъци.
Знакът за инавалиди на паркинга, не означава, че това място е предназначено за паркиране на коли на инвалиди. Всъщност той указва, че мястото принадлежи на Чък Норис, и показва какво ще се случи ако някой паркира там
Върху Нагасаки никога не е хвърляна атомна бомба. Тогава Чък Норис скочил от самолета.
Веднъж Чък Норис свалил фашистки изтребител, като се прицелил в него с пръст и казал „бааам“
Въпреки общоприетото мнение в Америка не е демокрация а Чъктатура.
Сюжета на филма за костенурките-нинджа е основан на реални събития. Просто веднъж Чък Норис глътнал костенурка и когато я изакал тя вече била висока 1.80м и владеела карате.
На Чък Норис члена му не е като на жребец. На жребеца члена е като на Чък Норис.
Чък Норис е формулирал новата теория за относителността, съгласно която, съществуват множество вселени, в които Чък Норис е още по-корав пич отколкото в нашата. Когато тази теория била публично изказана от Алберт Айнщайн, Чък Норис му забил такъв ритник със завъртане, че от тогава ние знаем Айнщайн като Стивън Хокинг.
Военната единица „Чък Норис“ не присъства в играта „Цивилизация 4“ ,защото една единица „Чък Норис“ може да унищожи всички нации, взети заедно.
Обичайната жилищна стая съдържа 1242 предмета, с които Чък Норис може да ви убие, включителни и със самата стая.
Чък Норис се явява единственото човешко същество, въплъщаващо принципа на неопределеността на Хайзенберг – никога не знаеш точно къде и кога той ще те изрита със завъртане.
Чък Норис може да изпие галон мляко за 47 секунди.
Чък Норис не играе джобен билярд, той играе джобен боулинг.
Плутон, всъщност е обикалащ около слънцето отряд британски войници, от времето на Войната за независимост на САЩ, която Чък Норис е изпратил в космоса след като е нанесъл удар в муцуната с ритник със завъртане.
Когато Чък Норис отива да дари кръв, той не признава спринцовки, а моли да му донесат кофа и пистолет.
Не съществуват оръжия за масово поразяване. Има само Чък Норис.
Чък Норис е бил четвъртият влъхва, и е дарил младенеца с брада, която той е носил до своята смърт. Другите трима влъхви, обидени от това, че Исус е предпочел подаръка на Чък, се договорили и изтрили името на Чък, навсякъде където се срещало из Библията. Скоро и тримата загинали при загадъчни обстоятелства, свързани с ритник със звъртане.
Веднъж Чък Норис изял тортата, преди приятелите да му кажат, че вътре има стриптизьорка.
Не съществуват никакви раси – има само хора, които Чък Норис е пребил до различни степени на синьото и черното.
Когато Чък Норис падне във вода, той не става мокър – водата става чъкнорисова.
Когато Чък Норис пикае, на струята може лесно да се топи титан.
Когато Стивън Сигал убива нинджа му одира кожата, Чък Норис му одира всичко !
Уилт Чембърлейн твърди, че е спал с повече от 20000 хиляди жени през целия си живот. За Чък Норис това е само „скучен вторник“.
Чък Норис никога не се бръсне – той просто се бие с крак в лицето. Единственото нещо което може да пореже Чък Норис е Чък Норис.
При много мъже единия тестис е по-голям от другия. При Чък Норис ВСЕКИ тестис е по-голям от другия.
Когато Бог казал „Да бъде светлина !“, Чък отговорил „Кажи ‘Моля!'“.
Чък Норис е изобретил машината на времето и се отправил в миналото за да спаси Джон Кенеди. Когато Осуалд стрелял, Чък посрещнал и отбил трите куршума с брадата си. Главата на Кенеди се пръснала от изумление.
Чък Норис никога не чете книга. Той се взира в нея от упор, докато не получи цялата необходима информация.
Чък Норис използва нощна лампа, не защото се страхува от тамнината, а защото тъмнината се страхува от Чък Норис.
Чък Норис е починал преди 10 години. Просто старицата с косата се бои да му каже.
Чък Норис е броял до безкрайност. Два пъти.
Чък Норис е посетил Девствените острови. Сега са известни като Островите.
Сълзите на Чък Норис лекуват рак. твърде жалко, че той никога не е плакал.
Чък Норис е учавствал веднъж в шоуто Колелото на късмета и е бил първият, който да го завърти. Следващите 29 минути били прекарани в мъчително чакане колелото да спре да се върти.
Ако виждаш Чък Норис, то и той те вижда. Ако не виждаш Чък Норис, значи най-вероятно ще умреш до няколко секунди.
Най-прекият път към сърцето на един мъж е чрез юмрука на Чък Норис.
Супермен има пижама на Чък Норис.
Чък Норис може да дели на 0.
Всички знаем, че магическата думичка е „моля“ като в изречението: „Моля, не ме убивай“. Твърде жалко, че Чък Норис не вярва в магия.
Чък Норис разделя прането си на три групи: тъмно, светло и окървавено.
Водата кипи по-бързо ако Чък Норис я гледа.
Когато Чък Норис тренира, машината се калява.
Каубойските ботуши на Чък Норис са направени от истински каубои.
Единственото нещо, от което можем да се стархуваме е самият страх. Единственото нещо, от което страха се страхува е Чък Норис.
Чък Норис никога не е имал проблем с алкохола, но алкохолът е имал проблем с Чък Норис.
Чък Норис не прави подаръци за коледа. Ако доживеете до коледа, то това е подаръка от Чък Норис.
Кислородът се нуждае от Чък Норис за да съществува.
Чък Норис не разбира защо мъж трябва да се консултира с личния си лекар ако ерекцията му трае повече от 4 дни, защото ерекцията на Чък Норис трае до 15 дни.
Причината новородените бебета да плачат е, защото се появяват на свят с Чък Норис.
Майкрософт е направила нова антивирусна програма наречена „Чък Норис“. Програмата предизвиква вирусите да влязат в системата.
Ако сварите Чък Норис да оправя жена ви, вероятно е най-добре да донесете чаша вода в случай, че Чък Норис ожаднее. Нямате бъдеще ако направите нещо друго.
Чък Норис няма банкова сметка, той казва на банката колко пари му трябват.
Веднъж един човек казал на Чък Норис, че ритник със завъртане не е най-добрия начин да се ритне някого. Това е записано като най-голямата грешка направена от човек в историята.
Когато Чък Норис вдигне телефона, той казва само „Начало“. Това не е разрешение да започнете да говорите, а намекване да започнете да бягате за живота си.
Ако Чък Норис беше олимпийски състезател, Олимпийските игри щяха да се прекратяват и щяха да се изпращат 237 златни медала на Чък Норис.
Рожденият ден на Исус не е 25 декември, но Чък Норис веднъж му изпратил картичка на тази дата. Исус го е дострашало да каже на Чък Норис истината, затова празнуваме коледа на тази дата.
Извънземните съществуват. Те просто изчакват Чък Норис да умре преди да нападнат.
Чък Норис обожава децата. Според него те вървят много с кетчуп.
Чък Норис говори в режим 5.1 Dolby Digital Surround Sound.
Животът на земята е доказателство, че Чък Норис никога не се е ядосвал истински.
Има два типа жени: такива, които искат да спят с Чък Норис и такива, които искат да спят с Чък Норис отново.
Губите средно около 1 година живот при поглеждане на снимка на Чък Норис.
Чък Норис може да лети, защото гравитацията не се ебава с Чък Норис.
Чък Норис те гледа.
Чък Норис е имал трети тестис. Той си го отрязъл, избръснал и хвърлил в океана. Сега този тестис е по-известен като континента „Австралия“.
Господ се обръща към Чък Норис със „сър“.
Чък Норис хърка толкова силно, че японците си мислят, че настъпва армагедон.
Чък Норис не е нито мъж, нито жена. Полът му е „Чък Норис“.
Чък Норис използва таралеж за възглавница.
В началото на всяко лято Чък Норис започва тренировка на ритници със завъртане извън дома си. Това е т.нар. сезон на ураганите.
Чък Норис може да събори с ритник и въртяща се врата.
Компанията SEGA направила игрален автомат, на който играчът се бие с Чък Норис. При пускане на монета на екрана веднага се изписва „You Lose“. Това е бил най-известният игрален автомат на SEGA.
Исус е бил изпратен да умре заради греховете на хората, защото било очевидно, че по-големия му брат – Чък Норис – не може да умре.
Бронираните жилетки се правят от брадата на Чък Норис.
Има 100% шанс Чък Норис да ви е баща.
Чък Норис е избил динозаврите.
На първия ден Господ създа небето и земята, погледнал надолу и възкликнал: „По дяволите, това Чък Норис ли е?“
Чък Норис е направил МакГайвър от сутиен размер „B“, клечка за зъби с аромат на мента и празно пакетче „Скитълс“.
Не е съвпадение, че татуировката на лицето на Майк Тайсън и подметката на ботуша на Чък Норис са еднакви.
Предавнето „Страх“ се базира на това какво е правил Чък Норис през живота си.
В древни древена Чък Норис измислил ритника със завъртане. После измислил болката за да се забавлява със новото си творение. Но понеже никой не се доближавал до него, измислил глупостта.
В момента, в който Чък Норис направи ритник със завъртане, всички жени в радиус от 5 километра получават оргазъм.
Чък Норис не чете книги, той се втренчва в тях докато получи нужната информация.
Когато Чък Норис прави лицеви опори, той не повдига себе си, а натиска земята надолу.
Чък Норис не спи, той изчаква.
Космосът съществува, защото го е страх да е на една и съща палнета с Чък Норис.
Чък Норис не носи часовник. Той решава колко е часът.
Ако не успееш от първия път, явно не си Чък Норис.
На света има два типа хора, единия е Чък Норис, а другите – тези, които ще умрат.
Чък Норис не може да си купи цигари или алкохол, защото на кредитната си карта се води като „неостаряващ“.
От раждането на Чък Норис през 1958 г., смъртните случаи от ритник със завъртане са се увеличли с 400 000 000% (400 милиона).
Чък Норис има два режима на действие: „убивай“ и „убивай повече“.
Чък Норис може да превърна въглен в диамант само с продължителен поглед.
Кинг Конг се изкачил по Емпайър Стейт Билдинг за да избяга от Чък Норис.
Ако познавате някого, който не харесва Чък Норис, няма да го познавате за дълго.
Чък Норис не ходи, той движи земята.
Чък Норис не притежава мобилен телефон, той просто крещи.
Единственият, който е побеждавал Чък Норис на кандска борба е Господ, но на всички ни е ясно, че Чък Норис се е оставил да бъде победен.
Замръзналите мамутите под леда не са там по случайност, те са се опитвали да избягат от Чък Норис.
Когато Чък Норис играе на криеница, той никога не се крие, а винаги търси.
Чък Норис не предсказва бъдещето. Бъдещето по-добре да прави каквото казва Чък Норис.
Чък Норис може да изстиска пот от камък.
Ако Чък Норис закъснява, времето по-добре да забави.
Из „Спомените на един ангел“
Гъста бяла мъгла се спускаше тежко от върховете на планинатa, когато излязох навън. Беше тихо и свежо, студеният вятър галеше лицето ми. Скрито, слънцето се отразяваше в червени струйки по синьолилавите облаци. Някакъв странен красък разцепи тишината, беше една от ония птици, които пристигнаха преди време. Продължих да вървя. Отново чух шум, крачки, спрях и се огледах, нямаше никой. Тръгнах, и не след дълго долових движение, тъкмо да се обърна, когато тежка ръка се стовари върху рамото ми. Беше новият брат. Присъедини се тази година, ентусиазмът се четеше в очите му, светнали и лъщящи в утрешния сумрак. Усмивка грееше на устните му. Това ми припомни първите ми години в братството. Само с няколко думи го обезсърчих, нямаше за какво да се надява напразно.
Не след дълго стигнахме базата. Други от братята бяха вече там. Очаквахме мега транстортьора, но някой в началството бе сбъркал и към нас се зададе микротранс. Беше претъпкан, но все пак се бутнахме вътре. Въздухът определено липсваше. Мъгла веднага завладя съзнанието ми. Атмосферата беше изпълнена с враждебност, задух и наченки на отчаяние. До целта имаше 10 мега години, а ние се движехме с жалките 15 килма. Близо до мен се чуваха тихи разговори, всички оглеждаха обстановката с трепет в очите. Носеха се най-различни миризми. Чудех се дали няма да загубя обонянието си от тази отвратителна воня, но за моя жалост това не стана. Возилото спираше и на други бази, за да събере останалите братя. Днес имахме тежка мисия, а успехът не беше сигурен. Някои от най-старите братя нямаше да се включат пряко и изглеждаха по-спокойни.
Най-накрая микротранса спря и ние слязохме, взехме останалите братя и обсъдихме стратегията набързо. Започнахме прокрадването към вражеската крепост. След по-малко то 100 стъпки стигнахме. Беше невисока, грозна и леко порутена сграда, но ние бяхме сигурни в огромната й сила и влас, не отдавна пороби една от най-големите, до тогава непревземаема, области. Никой не се съмняваше, че този, който командваше от горе не беше случаен. Бързо се разпределихме по позиции и започнахме обсадата. Отначало сградата не показа никакви признаци на живот, но само няколко минути по-късно мощен залп се стовари върху нас. Онези от братята, които не се бяха прикрили добре умряха на място или дотолкова се разпаднаха, че беше въпрос на секунди. Първоначалното вцепление премина и започнах да изпразвам оръжието си срещу неприятеля. Съпротивата беше отчаяна, всичко стана прекалено бързо, губехме позиции, врага беше ненаситен, скоро прати и воини срещу нас. Отбранявах се с всички сили, не знаех какво става с другите братя, къде точно се намирам и колко още оставаше. Докато не усетих силен удар в тила.
Събудих се. Чувствах се като на парчета. Тялото ми беше съсипано. На врата, китките и кратата имах тежки вериги, които дори не ми позволяваха да мърдам. Огледах се с усилие. Около мен бе същото. Навсякъде до стените бяха намятани оковани братя. Някои будни, други още в безсъзнание. Долових някакви шумове. Вратата се отвори и влязоха двама войници, мъкнейки зад себе си един от братята. Беше жалка картинка, целият в кръв, двете ръце и единият му крак бяха счупени, лицете му беше буквално разпаднато. Метнаха го до една стена и го оковаха. Казаха нещо на надзирателя и излязоха. Нямаше да им отнеме много време, за да разберат, че никой няма да дойде за нас. Щяха да ни премахнат. Единствено се надявах да не устроят забавление по повода.
интерпретация по
“ Из Спомените на един ангел“
5.10.2005г.
Снимки
През последните дни имах възможност да излизам повече отколкото обикновено, дали, защото беше ваканция или просто защото имахме делегация от София, но факт е, че направих някои снимки, с които се гордея ето тук част от тях.
Чакам
и сякаш времето отлита,
през пустиня от тъга,
зов да чуя,
есен да повикам
и след нея-
зима на крила.
Пъстроцветна пролет, весела, отмина,
дишат тежко моите гърди,
бавно сигурно напира-
лято на вълни.
* * *
Седнала, аз тук те чакам
и няма да вървя,
тихо, без покой в душата-
твойте стъпки ще следя.
* * *
Прегръдка ли искам?-
не знам
или целувка горчива-
да, може.
И все пак вечно,
ще знам,
че с тебе-
няма да може.
* * *
Брега е близо,
вълните-отпред
и аз тук съм,
във сиво,
чакам те, теб.
Чакам сама,
мълчаливо.
23ч. 15.1.2006г
написано е отдавна, но сега се сетих да го постна…вчера ми дойде и друга идея, за стихотворение, но не знам до коя крива круша ще я докарам..и без това н есъм умряла да пиша стихове…
Снимки от Морската градина
Това са някои мои снимки направени последните дни…днес напражих още, но не ми се занимава сега с тях..утре или кога ще ги постна. Повечето от сега качените са направени в Морската градина, само тази с лебедите от Несебър(3.03)
Разказ…
На Улицата
Вървя днес след училище. Слънцето грее, хората са разсъблекли тежките кожуси, а дъветата почват да цъфтят. Изведнъж нещо проблясва пред мен, навеждам се и виждам, че е монетка. Късмет! Отдавна не бях намирала. Вдигам поглед и продължавам с някаква радост в сърцето.
Сред хората вървящи към мен се откроява жена. Млада, с дълга коса и тъмно яке. Върви наравно с другите, но с клюмнала глава и ръка на лицето. Когато я загледах, видях, че тя плаче. Очите й бяха зачервени, а лицето-обляно в сълзи. Аз се поспрях и радостта се изпари в мен, какво се беше случило? Не можех да гадая, а и да я запитам не можех, затова продължих напред с тъпа болка, дълбоко в сърцето.
Свела поглед, не видях как минах и подминах Крум. Той ме настигна и ме запита, защо съм забила нос в земята. Обясних му, той разбра, но ми каза, че не е обходимо да се кося толкова за нещастието на непознатите.
„Успокой се сега и слушай какво „нещастие“ се случи на Стани.“ Засмя се той и се надвеси над мен заговорнически.“Онзи ден имаме среща тука, а той идва от отсреща, затичал се, както винаги, и блее към небето с разперени ръце. Разбира се, нямаше какво друго да стане освен да се спъне, а той не само, че падна, но и видя, че се е съпнал в някакво протмоне, заклещено между плочките. Когато го вдигна и се затича, този път радостен към мен, размахал протмонето, съвсем не забеляза, че точно в този момент на пътя му минават двама носачи на стъкло и общо взето, безпрепядствено мина през стъклото. Работниците му се скараха и го накараха да плати. Оказа се, че в протмонето имаше точно, колкото искаха те…“ Крум пак се засмя,“ та всяко добро за зло, дето му викаме.“
Двамата побъбрихме още малко и той ме изпрати до спирката. Автобуса дойде, качих се и седнах, вече готова за 10 минутна почивка. Отправих невиждащ поглед през прозореца и заслушах приспиващото бучене на двигателя. Нямаше да се събудя скоро от този унес, ако нещо не привлече вниманието ми. Автобуса спря и един човек слезе, беше циганин, който живее в тази спирка. В отражвнието на стъклото видях, че той подаде ръка на една баба, която едва беше слязла на първото стъпало. Тя пое ръката му, бих казала с колебание. Не му каза нищо и той тръгна по пътя си, а тя закрета бавно след него натоварена със сумати неща. Аз се възхитих и учудих. А когато слязох на спирката , с мен слезе и млада двойка. Двамата бяха усмихнати и прегърнати. „Какво пък, има щастие и нешастие на този свят, а, и неразбирателство също.“
Слънчево затъмнение
Последното най-запонящо се събитие се състоя вчера-29.3. частично слънчево затъмнение…не бях в къщи за да го снимам лично, но затова пък майка ми се е сетила..не я съдете, че не я бива много 😉
Банди от България
Миналата година се случи така, че се запознах с много музиканти от различни групи, доста от които са приятели по между си , а други не се познават. Аз съм тотално изумена от музиката, която правят те…още повече като слушам как я измислят. Има някои песни, които са напълно съизмерими с възможно най-известните от бранша. Така де…тук ви давам малко снимки и сайтове, където, ако се интересъвате от такава музика, може да намерите повече информация 🙂 
Forgotten Forests-Сандански
http://forgotten.eu.tt/
Catalepsia-Варна
http://grozdev.bgname.com/catalepsia/welcome.php
BolG-Радомир
http://paganforces.hit.bg/
Световни сме!!!
Албена и Максим най-сетне грабнаха злааатото!!!
Още в началото на първенството Албена и Макс не донуснаха и минимална грешка и не оставина ха съдиите друго решение освен да им дадът заслужения от много години медал! Гордеем се с вас! Желаем Ви много щастие и радости за напред!!!
Moжете да видите още инфомация и да споделите радостта си на този сайт-> http://hometown.aol.com/sk8mom52/albenamaximhome.html
Явно дошло е времето, в което и класовете от училище почнаха да имат сайтове…е на ваше разположение е този на класа ми, който тепърва ще се разраства, но и сега предлага някаква мижава информация относно хората в класа…
всичко можете де разгледате тук -> http://5eg-10b.hit.bg/