Ти „лека нощ“ ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с „лека нощ“ не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те „лека нощ“ не си желаят,
но винаги е лека тя!
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная!“ „Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме – не щеме
да работим за себе си със време;
само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си – лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика: Яман ни е нам хала,
и всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и със това ще да свърша…
1875
| Не ме обичаш ти, личи, но туй не ме терзае- щом видя твоите очи, лицето ми сияе. |
Du liebst mich nicht, du liebst mich nicht, Das kümmert mich gar wenig; Schau ich dir nur ins Angesicht, So bin ich froh wie ‘n König. |
| Че ти ме мразиш с дива страст лицето те издава, но дай да те целуна аз, скръбта си да удавя. |
Du hassest, hassest mich sogar, So spricht dein rotes Mündchen; Reich mir es nur zum Küssen dar, So tröst ich mich, mein Kindchen. |
Щом се срещнат две тела,
често са като вълните
в океана на нощта.
Щом се срещнат две тела,
често са подобно корени,
здраво сраснати в нощта.
Ала често две тела-
туй са две скали студени,
и пустиня е нощта.
Ала често две тела-
туй са два студени ножа,
техен блясък е нощта.
И най-сетне две тела-
падащи звезди са те
в опустялото небе.
Та, докато търсех предните рисунки се натъкнах и на други красоти, които предоставям и на вас;))
While I was looking for the previous pics i found out these beauties, enjoy!
